В първата събота на август улица „Алеко Константинов“ в Бургас се превърна в оживено място за срещи, разговори и споделени идеи. Поводът беше градският фестивал на споделянето „Да седнем на една маса“, а сред участниците бе и екипът на HUMANA People to People България, който представи поредно издание на своята Академия по устойчивост чрез повторна употреба.
Фестивалът е дело на гражданските инициативи „Формулата е в Теб“, „Girls Just Do“ и „Less is More“, реализирано в партньорство с Община Бургас и с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Сред най-посещаваните кътове бяха еко зоната и мястото за свободна размяна на вещи, където дрехи и предмети можеха да получат втори живот.
Тази година HUMANA посвети своята академия на една на най-познатите дрехи в света – класическата бяла тениска, под надслова „Животът на една тениска: Какво е отговорна мода?“. Причината за този избор не е случайна: всяка година по света се продават около 2 милиарда тениски, което ги нарежда сред най-разпространените дрехи на планетата.
Зад тази привидно проста дреха обаче стои впечатляващ ресурсен отпечатък. За производството на една памучна тениска се изразходват около 2700 литра вода – количество, съпоставимо с това, което един човек би изпил за повече от две години.
Пътят на тениската започва от полето с памук – култура, която изисква много вода, а при конвенционалното производство – и пестициди. След брането влакната се отделят, превръщат се в прежда, а след това следват плетене, боядисване и обработка. Нерядко една единствена тениска преминава през няколко държави, преди да стигне до гардероба ни.
Именно тук е и коренът на т.нар. бърза мода (fast fashion) – модел, при който колекциите се сменят бързо, цените са ниски, а купувачите са насърчавани да пазаруват все по-често. С растящото производство нараства и натискът върху природните ресурси. Затова и въпросът за отговорната мода започва не след като една дреха вече не ни е нужна, а още преди момента на покупката.
Посланието, което HUMANA отправя чрез Академията по устойчивост, е просто: животът на една дреха не приключва с първия си притежател. Повторната употреба удължава живота на вече произведените изделия и намалява нуждата от ново производство. Когато една дреха бъде носена отново, вложените в нея ресурси – памук, вода, енергия, труд и транспорт – продължават да служат, вместо да останат свързани с един единствен кратък период на носене.
И точно тук е урокът, който се вписва естествено и в философията на градското фермерство: често най-лесният начин да „поправим“ отношението си към ресурсите на планетата е да купуваме по-малко, да използваме по-дълго и да даваме втори шанс на вече създаденото – било то дреха, храна или парче земя в града.
